Местоположение: с. Ефрем - 22 км асфалтов път североизточно от гр. Маджарово, в т.ч. 18 км до центъра на селото, +4 км черен път на североизток до местността Глухите камъни. Намира се на границата между общините Маджарово и Любимец, недалеч от с. Малко Градище.
Тракийското светилище "Глухите камъни"
Изследователи определят "Глухите камъни" като най-големия тракийски скален култово-погребален комплекс. Името "Глухите камъни" вероятно е породено от липсата на ехо в местността. Религиозното светилище се намира в източното подножие на връх "Света Марина", на границата между землището на с. Ефрем (на около 3,5 км от селото) и с. Малко Градище (около 4,8 км от него според доц. Нехризов). Най-впечатляващи в м. "Глухите камъни" са четирите големи скали, високи до 30 м, разделени от тесни и дълбоки проломи. Западната скала е най-висока, останалите три постепенно се снишават на изток. Четирите скали са осеяни с над 200 ниши (долапи) – различни по форма, но преобладават трапецовидните с размери около 40 - 45 см в основата, 80 - 100 см височина и 30 - 40 см дълбочина.Археологическите проучвания, започнати през 2008 г. от доц. Георги Нехризов и неговия екип, регистрират в м. "Глухите камъни" общо 28 скали и скални групи и идентифицират 81 групи скални ниши, обхващащи общо 459 ниши, което "превръща комплекса в най-големия от този тип в Източните Родопи".
В основата на западната, най-внушителната скала на "Глухите камъни" се намира "скална царска гробница". Източно от входа на гробницата в скалата е изсечена стълба– след 19 стъпала следва малка площадка и след още 13 се стига до върха на скалата, където на оформена площадка е изсечена дълбока и правоъгълна щерна за събиране и съхраняване на вода – дълга 3,20 и широка 3 м. От южната и северната страна на щерната, наречена от археолога Димчо Аладжов "басейн", са оформени надлъжни хоризонтални жлебове, напомнящи на каменни пейки. Правоъгълната щерна се свързва чрез добре оформена стълба с намиращата се под нея ранновизантийска и средновековна църква. Археологическите проучвания на църквата, започнати през 2009 г., установяват, че "става въпрос за трикорабна църква, издигната през V – VI в. По-късно храмът е реконструиран и използването му продължава през Средновековието".
От върха на скалата се открива широка панорама към долините на Марица и Арда. При хубаво и ясно време могат да се видят и минаретата на Одрин. Най-интересното откритие през 2008 г. от екипа на д-р Нехризов от Археологическия институт на БАН е уникалният тракийски петроглиф – рисунка, изсечена в скалата. По думите на д-р Нехризов: "Изобразена е ладия, която пренася слънцето." Според него това е емблемата на целия комплекс. Петроглифът е врязан на пода на естествено оформена плитка пещера, разположена на западната страна на най-високата западна скала. През 2011 г. комплексът "Глухите камъни" получи статут на археологическа недвижима ценност с национално значение.
СРЕДНОВЕКОВНАТА КРЕПОСТ ЕФРЕМ (ЕФРАИМ)
Източник: проф. д-р Георги Янков* История на село Ефрем, Изд. комплекс - УНСС, София 2013
През 1206 г. Жофроа дьо Вилардуен, историограф на Латинската империя и маршал на Шампания и Романия, съобщава в своята хроника, че кръстоносците, след като следвали Калоян в продължение на пет дни, "устроили своя лагер в едно красиво място, в един замък, който се нарича Фраим (Ефрем)". Кръстоносците престояват във Фраим три дни, след което вземат решение да яздят напред към крепостта Мнияк (намираща се най-вероятно до с. Дарец, Кърджалийско). По сведения на византийския хронист Георги Акрополит през есента на 1254 г. (по времето на цар Михайл Асен) българските войски навлизат в Родопите и без да срещнат съпротива, превземат редица крепости, между които и крепостта Ефраим (Ефрем). Ето какво пише Акрополит в своята "История": "Веднага бяха завзети Станимака, Перущища (Перистица), Кричим, Цепина и всичко в Ахридско, освен Мнияк, който единствен бе запазен от ромеите. Подчиниха се на българите и Устра, Перперек (Перперикон), Кривус и разположеният край Адрианопол Ефраим". От всички изброени крепости наистина крепостта Ефраим (Ефрем) се намира най-близо до Адрианопол (днешния Одрин). Що се отнася до бързото завземане на крепостите в източнородопската област Ахрида, сам Акрополит посочва причината: "Жителите, които бяха българи, преминаваха на страната на съплеменниците си и се отърсваха от ярема на чуждоезичниците". Анастас Разбойников в своята статия "За крепостта Ефрем (Ефраим)" аргументирано доказва, че средновековната крепост Ефрем се е намирала близо дo днешното село Ефрем. Крепостта Ефрем се споменава и от Акрополит и че името на с. Ефрем се среща в турски документи от XVI в. Историкът В. Н. Златарски също споменава за средновековната крепост Ефрем, като пише, че Михаил ІІ Асен е превзел "близкия до Одрин Ефраим".
Най-вероятно средновековната крепост Ефрем (Ефраим) се е намирала на връх "Света Марина", където са открити останки от крепост. Разбира се, едни бъдещи археологически разкопки ще идентифицират окончателно мястото на крепостта.
ЦЪРКВАТА "СВЕТИ АТАНАСИЙ" – ХУДОЖЕСТВЕН ПАМЕТНИК НА КУЛТУРАТА
Църквата "Св. Атанасий" е призната за паметник на културата на 25.01.1977 г. и като художествен паметник на културата – на 12.08.1980 г. Според проучването на изкуствоведа Николай Клисаров от НИПК църквата е строена в средата на XIX в.Годините на привършването на строежа и освещаването на църквата са 1856 – 1858 г.
Храмът представлява трикорабна базилика с полукръгла апсида. Стените са иззидани от ломен камък и хоросан. За оформяне на ъглите са използвани обработени правоъгълни каменни блокове. Прозорците са с каменни рамки, вписани в арки, а прозорчето на апсидата тип "мазгал" е изсечено в един каменен блок. Всички прозорци имат решетки от ковано желязо. Днес в храма се влиза през едно тясно "преддверие" (по-скоро коридор), от двете страни на което има по една стая на различни нива. В средата на западната стена на наоса, но не централно на преддверието, е оригиналната входна врата с каменни елементи на рамката. На централния сводов камък има изображение на кръст, но рамката е многократно варосвана и изображението не личи. Иконостасът е дъсчен, от средата на XIX в. Разпятието е било резбовано. Тронът е дъсчен. Седалки за миряните има по цялата южна стена, западната и от двете страни на средните кръгли колони. Вероятно е имало и на северната стена (елементи на разглобени седалки има под дървената стълба за емпорията и на самата емпория), но при преизграждането на стената те са свалени.
Царските двери са със сцената "Благовещение". Рисувана е от художник с чисти тонове. Одеждите са изградени с контур. Засенчванията по лицето са в земни тонове. Царските икони са на: "Св. Пр. Илия", "Три Светитили" (Григорий Богослов, Йоан Златоуст и Василий Велики), "Св. Атанасий"- патронната икона, "Св. Богородица Одигитрия", "Исус Христос Вседържател", "Йоан Предтеча", "Св. Георги". На иконата "Йоан Предтеча" в долната част се чете годината "1858". Иконата на "Св. Георги" е с надпис: "Руска, Никола, Георги, Георги Илиеви". На иконите "Възнесение на Пр. Илия" и "Св. Георги" и във втория план на композицията се забелязва стремеж на зографа да предаде пейзаж. В иконите преобладават топлите земни тонове. Фонът на "Богородица Одигитрия" е със златен варак. Най-често използвани са червените, зелените и охровите тонове. Съхранен е един от оригиналните полилеи. При проучването през 1976 г., изкуствоведът Николай Клисаров констатира наличието на 10 царски икони и 20 апостолски икони от иконостаса; рисувани царски двери; дърворезбени венчила. Притворът е построен по-късно от сградата на храма. Северната стена (фасадата) е преизградена наново през 80-те години на ХХ в. На северната стена е имало врата, която е зазидана с тухли, но е запазен оригиналният камък с изображение на кръст.