Тракийски мемориален комплекс. Параклис “Св. Петка Българска”. Национален тракийски събор-поклонение “Ден на тракийската памет” Местоположение: гр. Маджарово – 2 км асфалтов път североизточно от центъра на града в непосредствена близост до Природозащитен център “Източни Родопи”.
Предистория: Междусъюзническата война (1913 г.) е причина за първата национална катастрофа на България с много тежки последици за българското население, останало по ирония на съдбата извън нейните предели. Възползвайки се от конфликта между страните в Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и последвалото включване в него на Румъния, Турция нарушава сключения след Балканската война Лондонски мирен договор като преминава граничната линия Мидия-Енос и отново завзема освободените български земи в Източна Тракия. България се оказва във война с всичките си съседи, търпи поражение след поражение и е принудена да изтегли войските си от турската граница, оставяйки беззащитно българското население в окупираната зона. Особено трагична е съдбата на българите в Източна Тракия след отказа на Турция да се оттегли, които са подложени на нечуван геноцид и физическо изтребление (Цариградският мирен договор, сключен малко по-късно през същата 1913 година, слага край на Балканската война и България трайно губи почти цяла Източна Тракия). Закрилата на местното население се поема от шепа смелчаци, които събират чети и организират съпротивата в Беломорска Тракия. Двама от воеводите – Димитър Маджаров и Руси Славов, успяват да спасят от турските безчинства над 20 000 българи, превеждайки ги на българския бряг на река Арда. Недалеч от село Ятаджик (дн. Маджарово) бежанската колона е нападната, из засада от башибозук и редовна турска войска, като са избити около 2 000 деца, жени, мъже и старци. Потомците на оцелелите край Ятаджик бежанци от Беломорска Тракия днес са пръснати из цяла България, но родовата памет и споменът за онези страшни дни на 1913 г., предаван от поколение на поколение, ги събира на лобното място на дедите им всяка година.
Описание: Тракийски мемориален комплекс с пантеон-костница, параклис “Св. Петка Българска” и паметник-символ “Тракия без граници”, обявен за исторически паметник на културата с местно значение. Той е изграден в памет на избитите край село Ятаджик (дн. Маджарово) бежанци от най-големия погром над българите в Източна Тракия през 1913 г. По инициатива на местните тракийски дружества през 1928 г. за първи път се организира поклонение на лобното място, превърнало се в традиция и до днес, и започва издирването на останки от загиналите, събрани в общ гроб. По-късно през 1948 г. е построен пантеонът, където са преместени намерените кости. На откриването му е присъствал лично войводата Димитър Маджаров, който връща назад колелото на историята и разказва спомените си на очевидец и пряк участник в трагичните събития от 1913 г. Впоследствие е изграден паметникът-символ “Тракия без граници”, а през 1995 г.– и параклисът “Св. Петка Българска”.
Предлагане: Участие в Националния тракийски събор - поклонение “Ден на тракийската памет”. Посещение: Последната събота на м.септември/първата събота на м.октомври.